Все по-често се налага като маниер при кандидатствате за работа да се предоставя CV. Зад модерната абревиатура се крие латинското Curriculum Vitae - кръг на живота или животоописание.Така се появи новият синоним на познатата автобиография, като измести предното клише "професионално резюме". По също така познат ни начин, професионалната автобиография започва със списък на факти и събития по хронологичен ред. За сега това е най-срещаният вариант, но не обезателно оптималният начин да представиш себе си.

Основното при писането на CV е правилото главните, най-важните и респектиращи данни да се намират в началото на текста.Така всичко останалата част играе роля на допълнение и доказателство към изнесеното като основно във вашата "творческа автобиография". Или иначе казано, важно е подреждането на информацията, започвайки от текущата година и се следи хронологичният ред назад във времето. Поне така ни съветват вече доказалите се специалисти и консултанти. Ваше е решението дали да се подчините на традицията, или да използвате новия "радикален" начин да представите професионалния си опит.

Респектиращото CV започва с пълното име на кандидата. За датата и годината на раждане въпросът обаче е спорен. Според американските стандарти отбелязването на рождения ден е вид дискриминация, който дава предпоставки за субективна преценка на професионалните умения на кандидата. Практиката обаче показва, че за българските условия това е необходимо, защото рано или късно се стига до отговора на въпроса на колко години сте, дори да сте дама (някои ренесансови хора все още смятат, че това е неуместен въпрос за една жена, но пък никой не знае какво може да се очаква от новата буржоация). Въвеждащата част на документа трябва да съдържа адреса и телефоните за контакт. Това има един скрит психологически ефект, като създава чувството за "отвореност" на интервюирания у интервюиращия. По принцип на едно интервю за работа личната информация е последното нещо, което трябва да име значение, а и много хора действат параноично, и се страхуват да разкрият пълното си име, а какво остава за "гореща" информация като адрес и телефон. В уводната част на документа се описва и семейното положение на кандидата. В различни ситуации семейния статус може да е и плюс, и минус, но и в двата случая искреността и отвореността от споделянето на този житейски факт ще изпълнят необходимоя ефект на създаване на една искрена и дружелюбна атмосфера. Американците не искат тази информация, но европейците държат да се посочи дори броят на децата. Хората, които споделят това в автобиографиите си са тези, които са горди от този факт. За тях децата не са бреме, а поредната "задача" която са изпълнили добре. Следват данните за образование. Отново тук правилото е да започнете с най-актуалното. Отбелязва се следдипломната квалификация, посочват се годините на обучение, учебното заведение, специалността. Трябва да се опишат допълнителните специализации, значимите образователни курсове. Посочването на завършеното средно образование има смисъл само тогава, когато става въпрос за езикова гимназия или за техникум със специализиран профил. Съвет на хората, чели дебелите книги, и сега консултирайки на по тази статия е по-добре да не се връщате по-назад във времето - към прогимназия или към начално училище. Тази информация няма решаващо значение за професионалния Ви опит. По е вероятно да създаде усещането, че не е имало какво повече да пишете, и сте решили да увеличите обема на CV-то с тази излишна информация.

Идва ред на трудовия опит. Започва се с последната месторабота и се връщате назад. Добре е да отбележите не само годините, в които сте заемали дадена длъжност, но и месеците. Така се показва колко сериозно се отнасяте към работата си, а от там интервюиращия да прецени колко сериозно ще се отнасяте в работата си на евентуалното място, за което се борите.Трябва да посочите длъжността и фирмата и да опишете в едно изречение нейния предмет на дейност (например търговия, туризъм, производство и т.н.). Ако дейностите на старите Ви работодатели и фирмата, където кандидатствате се застъпват, по-добре е наистина да не навлизате в излишни подробности. Няма по-подходящ начин едновремено да поласкаете бъдещият си работодател за неговата информираност на конкурентите от бранша, и да покажете своята заинтересованосткъм историята и работата на тяхната фирма. Изброявйате в конспектиран вид задълженията, които сте имали, функциите, които сте изпълнявали, за колко хора сте отговаряли и на каква длъжност са били те. Трябва да прецените дали да опишете всички заемани от вас длъжности. Ако имате малък трудов опит, и най-краткотрайният ангажимент придобива значение. В случай че стажът ви е по-продължителен, едва ли ще е интересно какво сте работили през ваканциите. След това трябва да опишете другите професионални умения, които притежавате. Посочвате езиците, които владеете и на какво равнище, компютърните умения, които притежавате, имате ли шофьорска книжка и т.н. Автобиографията завършва със стандартното изречение, че можете да представите препоръки при поискване от работодателя.

CV се пише в обем една, най-много две страници. Ако имате дълъг трудов стаж, автобиографията ви може да достигне две страници. СV трябва да бъде написано на машина или на компютър. В днешно време няма извинение за документ, писан на ръка. Ако не се изисква изрично, не бива да изпращате снимки. Ненужното "изсилване" създава негативно отношение в бъдешият работодател. Когато става въпрос за фотографии, те трябва да бъдат портретни, в стандартен размер - като за паспорт, и, разбира се, актуални. При писането на автобиографията датите се отделят в лявата страна на страницата, останалата част от информацията - вдясно. Пише се: дата на раждане, адрес, телефони и т.н. Целта е да се борави без затруднение с информацията и работодателят от пръв поглед да се насочи към това, което го интересува. Ако автобиографията се носи лично, листът не бива да се сгъва. Ако се изпраща, пликът трябва да е голям, да не е розов, син, на цветенца и т.н. Не бива да използвате пликове от сегашната си месторабота с фирмения знак на компанията, в която продължавате да работите. Въпреки и подсъзнателно, това дава голямо отрицателно влияние, и е автогол на срещата, която ще проведете на интервюто за работното място.